BGFlora.eu

Genista tinctoria

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Genista L.
Вид: Genista tinctoria L.
Българско име: Висока жълтуга

Описание:

(1—3) група G. tinctoria. Храсти 10,0 - 60,0 (100,0) см високи. Листата линейни до елиптични, целокрайни, голи или влакнести, с неизпъкнали средни и ясни или неясни странични жилки. Чашката 3,0 -6,0 мм дълга, до 1/2 или 2/3 двуустна. Венчето жълто. Съцветията гроздовидни, рехави до сбити. Бобът продълговат, гол или влакнест, разпуклив.

1   Листата с ясна само средна жилка. Прилистниците в основата до 0,5 мм широки ............... 3. Ниска жълтуга — G. depressa М. В.
1* Листата с ясно забележими странични жилки ........................................................................................................................................ 2
2   Листата отгоре влакнести или възголи, жилките влакнести ........................................... 2. Горска жълтуга — G. ovata Waldst. et Kit.
2* Листата отгоре голи .......................................................................................................................... 1. Висока жълтуга — G. tinctoria L.

Genista tinctoria L.

1635 (1). G. tinctoria L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 710; Boiss., Fl. Or. II (1872) 43; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1927) 913;           Gibbs, Notes Roy. Bot. Gard. Edinb. XXVII (1966) 33; Fl. Eur. II (1968) 95; Genista patula auct. bulg. — Висока жълтуга

ђ. Храст (10,0) 30,0 - 60,0 (100,0) см висок. Стъблото изправено, в основата разклонено, рядко просто или слабо разклонено, вдървеняло, кръгло, с 8 - 12 (15) тесни, плитки, надлъжни ребра, голо . или в горната си част повече или по-малко гъсто прилегнало влакнесто, в горната част с многобройни разклонения, рядко просто, без бодли. Листата (5,0) 10,0 - 25,0 (50,0) мм дълги и 3,0 - 10,0 (15,0 - 30,0) мм широки, прости, елиптични или елиптично ланцетни, в основата стеснени, целокрайни, отгоре голи, отдолу изцяло или по жилките и по ръба повече или по-малко гъсто влакнести, с изпъкнала средна и странични дъговидни, обикновено по-светли жилки, трайни. Прилистниците трайни, триъгълно ланцетни до шиловидни, осилесто заострени, до 2,0 мм дълги и в основата до 1,0 мм широки, голи. Съцветията 4,0 - 10,0 (15,0) см дълги, гроздовидни, рехави, със 6 - 10 (20) цвята, по върховете на стъблото и неговите разклонения. Цветните дръжки 1,0 - 2,0 мм дълги, разперено влакнести. Прицветниците до 1,0 мм дълги и . 0,5 мм широки, шиловидни, прикрепени по средата на цветната дръжка, голи или предимно по ръба прилегнало влакнести. Чашката (3,0) 5,0 - 6,0 (7,0) мм . дълга и 4,0 мм широка, гола или по ръбовете и жилките разсеяно прилегнало влакнеста или гъсто влакнеста, обикновено до 2/3 двуустна; горната устна до основата двузъба, зъбците триъгълни, долната . до средата тризъба, зъбците линейно триъгълни. Венчето (8,0) 10,0 - 15,0 мм дълго, жълто до златистожълто. Флагчето 8,0 - 10,0 мм широко, елиптично — яйцевидно, на върха закръглено или неясно врязано, в основата внезапно стеснено в къс широк нокът, повече или по-малко равно с крилцата и ладийката, голо. Крилцата елиптични, в основата с къс елиптичен придатък, стеснени в тънки къси нокти, повече или по-малко равни с ладийката, голи, Ладийката продълговато елиптична, неясно сърповидна, в основата с къси тънки нокти, гола. Бобът (1,0) 1,5 - 2,5 (4,0) см дълъг и 3,0 - 5,0 мм широк, продълговат, гол или късо влакнест, прав или сърповидно извит, 6 - 10-семенен. Семената 2;5 - 3,0 мм дълги и 2,0 мм широки, лещовидни, кафеникави, гладки.

Изменчивост

1   Стъблата 10,0 - 30,0 (35,0) см високи, обикновено неразклонени или слабо разклонени ................................................................... 2
1* Стъблата 30,0 - 100,0 см високи, обикновено с многобройни разклонения .......................................................................................... 3
2 Стъблото 15,0 - 35,0 см високо, слабо разклонено. Бобът до 1,1 см дълъг . . . var. campestris (Janka) Morar., Fl. R. P. R. V (1957) 65; G. campestris Janka, Linnea XXX (1859) 562; G. tinctoria var. prostrata auct. bulg. Витоша, Рила.
2* Стъблата по-ниски, неразклонени. Бобът 1,5 -3,5 см дълъг . . . var. tinctoria; G. tinctoria subsp. eutinctoria Morar., 1. c. p. p.; G. tinctoria var. vulgaris Spach, Ann. Sci. Nat. Ш, ser. 3 (1845) 173; G. tinctoria f. stenophylla Boiss., Fl. Or. II (1872) 43. Разпространено.
3   Бобът късо влакнест, особено в млада възраст. . . . var. hungarica (A. Kern.) Morar., 1. c.; G. hungarica Kern., Österr. Bot. Zeitschr. (1863) 140. Стара планина, Витошки район, Рила, Западни Родопи.
3* Бобът гол ...................................................................................................................................................................................................... 4
4   Листата широки 10,0 - 20,0 (30,0) мм . . . var. latifolia Schur, Enum. PI. Transs. (1866) 145; G. tinctoria f. latifolia Hayek, 1. c.; Morar., I.e. Черноморско крайбрежие (Северно), Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Тракийска низина (Хасковско).
4* Листата по-тесни, до 10,0 (12,0) мм ........................................................................................................................................................... 5
5 Стъблото в горната си част повече или по-малко гъсто влакнесто. Листата отдолу и по ръба влакнести ... var. pubescens (Lang) Heuff., Enum. PI. Banat. (1858) 85; G. pubescens Lang, Syll. Ratisb. I (1824) 181; G. tinctoria f. latifolia Hayek, I.e. p.p.; G. elata var. patulipilosa Penzes, Borlasia I (1939) 165. Разпространено.
5* Стъблото в горната си част голо или късо разсеяно влакнесто. Листата влакнести отдолу предимно по ръба и жилките . . .var. virgata Koch, in Mert. et Koch, Deutschl. Fl. V (1839) 90; G. tinctoria var. elata (Moench) Aschers. et Graebn., Syn. VI, 2 (1907) 261; Genistoides elata Moench, Meth. (1794) 133; Genista elata Wender, Linnea XV (1840) 100; G. elatior Koch, Syn. ed. 2 (1845) 441. Разпространено.

Стопанско значение. Клонките и младите листа и цветове се използуват за багрене в жълто. Семената съдържат алкалоидите цитизин, генистеин. Диуретично и слабително. Медицинско. Може да се използува като декоративно.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII. (VIII - IX)

Разпространение в България: Из храсталаците и просветлените гори, в предпланините и планините, по-рядко в умерено влажни тревисти места в равнините. Разпространено, от морското равнище докъм 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (с изключение на най-крайните южни и северните части), Югозападна Азия, Кавказ, Сибир (Урал).

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО